Към съдържанието
Съдържание на курса

Урок 04 — Вход с Google

От · съосновател и Chief Executive Officer на Hábil ·

Преди да четете, четири думи. По един ред за всяка; останалите идват на стъпката, където се използват.

  • Токен за самоличност: текст, подписан от Google, който казва кой сте и за кого е издаден. Не е вашата парола и изтича.
  • Аудитория: получателят, записан вътре в токена. Който го получава, проверява дали носи неговото име.
  • Credential Manager: частта на Android, която показва прозореца за избор на акаунт и предава на приложението ви онова, което човекът е избрал.
  • ID на уеб клиента: идентификаторът, който вашият google-services.json носи в блока "client_type": 3. Проверихте го в урок 03.

Какво отнасяте: бутонът „Вход с Google“ на вашия магазин, написан от вас, със съобщение за всеки начин, по който можете да не влезете, и умението да кажете какво пътува на всяка стъпка между приложението ви, Google и Firebase.

Новата идея на този урок: токенът за самоличност. Google предава подписано доказателство кой сте, направено за една аудитория, а Firebase го проверява. Приложението ви не проверява нищо: само носи токена от едната страна към другата. Останалото —библиотеките, функциите, които се паузират, и двете „врати“— идва готово и обяснено и тук не се оценява.

Бележка за текстовете на приложението. Както в урок 03, проектът носи екранните си текстове на испански, а автоматичните проверки на курса (verifica) търсят точно тези текстове. В блоковете с код, в изходите на терминала и в скиците на екрана те остават такива, каквито са в проекта; в прозата урокът ги дава на български и първия път поставя оригинала в скоби: бутонът „Вход с Google“ (в проекта: „Entrar con Google“) и екранът „Магазинът“ (в проекта: „La tienda“).


Сцената

В емулатора е добавен вашият акаунт в Google. Слагате бутона, докосвате го и приложението отговаря, че няма никакъв акаунт, с който да се влезе.

Акаунтът си е там. Виждате го в Settings.

Това се случи при изпробването на тази поредица на 13 ноември 2026 г., на Mac. Кодът искаше удостоверението с GetGoogleIdOption и setFilterByAuthorizedAccounts(false), а Credential Manager отговори с NoCredentialException; в системния дневник остана числото [28433]. Смени се само едно нещо, опцията на заявката, с GetSignInWithGoogleOption: отвори се прозорецът с акаунтите и се влезе.

Двете опции съществуват и двете искат едно и също: токен за самоличност от Google. Документацията на Android ги разграничава по мястото, където се използват: GetGoogleIdOption е за bottom sheet на Credential Manager, а GetSignInWithGoogleOption е за бутон. Този урок прави бутона. Първо виждате какво пътува, после го пишете, а накрая го чупите сами, за да познаете тази грешка, когато я срещнете.


Преди да започнете

Какво ви трябва: завършеният урок 03, с пълен google-services.json (неговият verifica на 18 от 18), и средата от урок 00. За стъпка 6 е достатъчен отворен емулатор или свързан телефон; за стъпка 7, освен това, образът да е Google APIs и да има добавен вашия акаунт (упражнение 0.4). Важи онова за „Акаунт и доверен компютър“ от урок 00.

Началният проект. От корена на хранилището на поредицата:

git pull
cp lecciones/03-la-app-conoce-a-firebase/inicio/app/google-services.json lecciones/04-entrar-con-google/inicio/app/
cd lecciones/04-entrar-con-google/inicio

Втората команда пренася файла ви от урок 03 в проекта на този урок. Там също остава игнориран от git: проектът вече носи свой .gitignore. До него е solucion/: можете да я четете, без да настройвате нищо, а ./verifica solucion излиза червено в чисто копие (клонинг) на хранилището, защото без вашия файл проектът не се компилира (измерено на 18 ноември 2026 г.: 0 изпълнени теста). Отговорите ви отиват в respuestas/04.md, в корена на хранилището.

Какво вече носи проектът (скелето). Тук не се оценява; стъпка 2 го обхожда:

Какво носи Къде Защо
Credential Manager 1.6.0 (две библиотеки) и googleid 1.1.1, заедно с BoM на Firebase 35.2.0 от урок 03 gradle/libs.versions.toml и app/build.gradle.kts Те са частите, които искат токена. Поредицата е изпробвана с тези версии
Resultado и Entrada, превърнат във функция, която се паузира Entrada.kt Влизането вече не отговаря начаса, нито с обикновено „да или не“
Двете врати, с истинската им имплементация Puertas.kt През тях кодът ви излиза да говори с телефона и с Firebase
Екраните, с бутона „Entrar con Google“ и по едно съобщение за всеки случай Tienda.kt, PantallaEntrada.kt Вече умеят да покажат онова, което вашият вход отговори
MainActivity с crearEntrada, която засега връща вход, който не пуска никого MainActivity.kt Там приложението сглобява входа си. Получава двете врати, за да може един тест да прочете каква аудитория е поискана
Симулираните тестове и техните дубльори app/src/test Те са тези, които пуска verifica. Не ги променяйте
Инструментираните тестове, с копие на дубльорите, androidx.test:runner 1.7.0 и Espresso 3.7.0 app/src/androidTest и каталогът Изпълняват се вътре в Android (стъпка 6). Espresso, който Compose носи по подразбиране, не стартира на Android 37: 0 от 4, с NoSuchMethodException (измерено на 18 ноември 2026 г.)
Скелет на EntradaConGoogle EntradaConGoogle.kt Това е файлът, който пишете вие

Какво не прави този урок. Не запазва сесията и не я затваря (урок 07), и не различава първия път (урок 08).


Стъпка 1 · Без ИИ: пътят на токена

Тази стъпка е ваша, без Claude Code. Преди да напишете код, погледнете какво пътува.

# От кого към кого Какво пътува
1 Вашето приложение → Credential Manager Заявка: „искам токен за самоличност от Google, за тази аудитория“. Аудиторията е вашият ID на уеб клиента
2 Credential Manager → човекът Прозорецът с акаунтите. Чертае го Android, не вашето приложение
3 Google → Credential Manager → вашето приложение Токен за самоличност, подписан от Google, с тази аудитория вътре
4 Вашето приложение → Firebase Същият токен, без да го докосвате
5 Firebase → вашето приложение Потребител, с неговия идентификатор във вашия проект и, ако доставчикът го е предал, името му. Това приложение показва „cliente“ (клиент), ако липсва

Паролата ви не е в нито един ред. Пишете я, ако се наложи, в прозорец на Google; до приложението ви стига само резултатът.

Отворете един токен. Токенът за самоличност има три части, разделени с точки: заглавие, съдържание и подпис. Съдържанието не е шифровано: то е кодирано, а това е само начин да се прекара текст по всеки канал. Това съдържание е измислено за урока; не е издадено от Google и не върши работа за влизане никъде:

printf '%s' 'eyJpc3MiOiJodHRwczovL2FjY291bnRzLmdvb2dsZS5jb20iLCJhdWQiOiIxMDAwMDAwMDAwMDAtd2ViaW52ZW50YWRvLmFwcHMuZ29vZ2xldXNlcmNvbnRlbnQuY29tIiwic3ViIjoiMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwMDAwIiwibmFtZSI6IkFuYSBJbnZlbnRhZGEiLCJleHAiOjE3OTUwNDY0MDB9' | base64 -d

На Mac на поредицата (macOS 27) работиха и двата начина, base64 -d и base64 -D (измерено на 18 ноември 2026 г.). Ако вашият Mac не приема -d, използвайте -D; на Linux е -d. Примерът е направен така, че да се декодира толкова просто. Истинският токен използва вариант, Base64URL, и може да иска още стъпки. Не декодирайте и не поставяйте тук истински токен: упражнението се прави с измисления.

Предвидете преди да го пуснете: ще можете ли да го прочетете без никакъв ключ? Това отговори на Mac на 18 ноември 2026 г.:

{"iss":"https://accounts.google.com","aud":"100000000000-webinventado.apps.googleusercontent.com","sub":"000000000000000000000","name":"Ana Inventada","exp":1795046400}

Пет данни, с имената, които използва документацията на Google:

  • iss: кой го е издал. Трябва да е Google.
  • aud: аудиторията, за кого е. Трябва да е ID на клиент от вашия проект.
  • sub: идентификаторът на акаунта. Документацията иска да се използва този, а не имейлът, за да се разпознае човек.
  • name: името.
  • exp: кога изтича.

Всеки може да прочете един токен. Онова, което никой друг не може, е да го подпише като Google. Затова получателят проверява четири неща, според тази документация: подписа, че iss е Google, че aud е негова и че exp не е минал. В тази поредица това го върши Firebase: документацията му казва, че му подавате удостоверенията и че неговите услуги ги проверяват и ви отговарят.

Начертайте вашия. В respuestas/04.md, или на хартия със снимка, начертайте пътя с пет стрелки и над всяка напишете какво пътува. Направете го, без да гледате таблицата, и после го сравнете.

Доказва се с: вашата диаграма, сравнена с таблицата (цел 4.1). Никой тест не я чете.


Стъпка 2 · Какво вече носи проектът

Четири файла са се променили спрямо урок 03. Отворете ги; още не ги редактирайте. Ще видите нови думи от Kotlin. За този урок ви стигат три, а останалите са дадени части:

  • suspend: тази функция чака.
  • try / catch: превръща един проблем в резултат (стъпка 4).
  • sealed: задължава да покриете всички резултати.

Entrada.kt: договорът е нараснал. В урок 02 entrar() връщаше име или null. Сега казва:

interface Entrada {
    suspend fun entrar(): Resultado
}
  • suspend отбелязва функция, която може да се паузира и да продължи по-късно, без да блокира останалото, според документацията на Kotlin. Влизането с Google отваря прозорец, чака човек и говори по мрежата: през това време екранът остава жив.
  • Resultado е затворен списък (sealed) от четири случая: Entro(nombre), SinCuentas, Cancelada и Fallo. Един null не стигаше, за да каже защо не се е влязло. Тъй като списъкът е затворен, компилаторът знае, че няма пети случай.

(Имената на случаите остават такива, каквито са в проекта: Entro — влязъл; SinCuentas — без акаунти; Cancelada — отказано; Fallo — грешка.)

Puertas.kt: откъде излиза вашият код. Два интерфейса с по една функция:

interface SelectorDeCuentas {
    suspend fun pedir(solicitud: GetCredentialRequest): GetCredentialResponse
}

interface VerificadorDeToken {
    suspend fun verificar(tokenDeIdentidad: String): String
}

Първият иска удостоверение от телефона; истинската му версия вика Credential Manager. Вторият предава токена; истинската му версия вика Firebase с GoogleAuthProvider.getCredential и signInWithCredential, които са двете повиквания от ръководството на Firebase. Идеята е същата като в урок 02: вашият клас получава вратите и не знае кои са му се паднали. В приложението са истинските; в тестовете, две дубльори, които живеят в src/test.

Вратата към телефона е дидактическо съкращение: подава Activity направо на Credential Manager. Актуалното ръководство на Android препоръчва да се обвие в MutableContextWrapper, за да не се задържа, ако Android създаде екрана отново с отворен прозорец. Според бележките към версията библиотеката обновява тази обвивка сама от 1.7.0-alpha03, а поредицата използва 1.6.0. Файлът го казва в един коментар.

MainActivity.kt: къде се сглобява. onCreate вика crearEntrada() и предава резултата на Tienda. crearEntrada получава двете врати, с истинските по подразбиране, а засега връща EntradaSinProveedor(), тази, която не пуска никого. Тялото ѝ го сменяте в стъпка 3.

Tienda.kt: кой вика. Бутонът вече не вика entrar() направо. Прави го вътре в alcance.launch { … }. rememberCoroutineScope дава място, където да се изпълняват задачи, които се паузират, а документацията на Compose казва, че това място се отменя само, когато екранът престане да съществува. Там е и mensajeDe, с един текст за всеки случай.

Измерете изходната точка. От корена на хранилището:

./lecciones/04-entrar-con-google/verifica

На 18 ноември 2026 г., с пълен измислен файл, последният ред беше Resultado: 6 de 20 pruebas en verde (14 en rojo, 0 con error, 0 saltadas). Шестте зелени са от скелето: екраните, техните текстове и ресурсът, който приставката е генерирала. Четиринайсетте червени чакат вашия код.

(Резултат: 6 от 20 теста са зелени, 14 червени, 0 с грешка, 0 пропуснати.)


Стъпка 3 · С Claude Code: пътят, по който всичко минава добре

Тук влиза инструментът и влиза винаги по един и същ начин: предвиждате → искате → четете какво е генерирал → пускате verifica → обяснявате със свои думи.

  1. Предвидете. Запишете в respuestas/04.md: от петте реда на пътя кои се случват вътре в EntradaConGoogle и кои зад една врата?
  2. Поискайте от Claude Code, стоейки в inicio/: „В EntradaConGoogle.kt напиши entrar() само за случая, в който всичко минава добре: сглоби GetSignInWithGoogleOption с idDeClienteWeb, сложи го в GetCredentialRequest, поискай го със selector.pedir, извади токена за самоличност с GoogleIdTokenCredential.createFrom и го предай на verificador.verificar; върни Resultado.Entro с името. Ако удостоверението не е от типа на Google, върни Resultado.Fallo. Още не хващай изключения. В MainActivity.kt смени само тялото на crearEntrada, за да връща EntradaConGoogle с getString(R.string.default_web_client_id) и двете врати, които получава, selector и verificador; и изтрий EntradaSinProveedor от Entrada.kt. Не променяй никой друг файл, не записвай никакъв ID на клиент в кода и не отпечатвай, нито запазвай токена.“
  3. Прочетете цялата промяна, преди да я приемете. Центърът трябва да прилича на това:
override suspend fun entrar(): Resultado {
    // Ред 1: заявката, с аудиторията.
    val opcion = GetSignInWithGoogleOption.Builder(idDeClienteWeb).build()
    val solicitud = GetCredentialRequest.Builder().addCredentialOption(opcion).build()
    // Редове 2 и 3: телефонът показва прозореца и връща избраното.
    val credencial = selector.pedir(solicitud).credential
    if (credencial !is CustomCredential ||
        credencial.type != GoogleIdTokenCredential.TYPE_GOOGLE_ID_TOKEN_CREDENTIAL
    ) {
        return Resultado.Fallo
    }
    val token = GoogleIdTokenCredential.createFrom(credencial.data).idToken
    // Редове 4 и 5: Firebase го проверява и отговаря кой е.
    return Resultado.Entro(verificador.verificar(token))
}

Шест неща за проверка, докато четете:

  • Опцията е GetSignInWithGoogleOption. Ако се появи GetGoogleIdOption, сравнете я с онова, от което се нуждае един бутон, и поискайте промяна, като обясните разликата: това е опцията от сцената.
  • Аудиторията идва като параметър. В EntradaConGoogle.kt не бива да има никакъв текст, който завършва на .apps.googleusercontent.com.
  • crearEntrada чете R.string.default_web_client_id и го подава на EntradaConGoogle. Този ресурс го е генерирала приставката с уеб клиента от вашия файл (урок 03, стъпка 4). И onCreate продължава да вика crearEntrada().
  • Токенът върви такъв, какъвто е. idToken влиза във verificar без съкращения и без промени.
  • Правило за данните: никой не отпечатва, не поставя и не запазва токена. Нито в дневника (Log, println), нито във файл или в настройките, нито в respuestas/04.md. В приложението отива направо от удостоверението към Firebase. Документацията на Google казва, че тези токени са чувствителни и може да се злоупотреби с тях, ако някой ги прехване. Измислените токени в тестовете са единственото изключение и то е дидактическо: дубльорите ги пазят в списък, защото не са на никого. Към списъка от урок 03 с онова, което никога не се качва (ключове за подписване, пароли, ключът на Microsoft), добавете истинските токени за самоличност.
  • Никой не е пипал тестовете, Puertas.kt или вашия google-services.json.
  1. Пуснете verifica. С този код даде Resultado: 13 de 20 pruebas en verde (7 en rojo, …) на 18 ноември 2026 г. Седемте червени са случаите, в които не се влиза: стъпка 4.
  2. Обяснете, в три реда на respuestas/04.md: какво получава verificar, откъде е излязло и кой го е подписал.

Защо ID на уеб клиента, а не този на Android? Защото токенът не е за вашето приложение: той е за онзи, който ще го проверява. Ръководството на Firebase го пише така в примера си: ID на клиента на вашия сървър, не този на Android. В тази поредица този сървър е Firebase.

Защо този ID не е парола? По три причини, които можете да проверите:

  • Пътува вътре във вашето приложение, като ресурс. Всеки, който има инсталирано приложението, може да го прочете.
  • Идва от google-services.json, а документацията на Firebase казва, че този файл носи уникални, но не тайни идентификатори.
  • Казва само за кого се иска токенът. Не доказва кой сте и не пуска никого да влезе: онова, което доказва нещо, е подписът на Google, а него вашето приложение го няма.

Какво доказва и докъде. На симулираното ниво verifica доказва, че вашият клас иска една-единствена опция и че тя е тази на бутона, че аудиторията му е ID-то, което е получил, и че токенът минава такъв, какъвто е, от едната врата към другата. И един тест отваря MainActivity, подава на crearEntrada вратите дубльори и чете каква аудитория е поискана: трябва да е уеб клиентът от вашия файл. С друг ресурс на негово място този тест става червен, дори правилното име да си стои записано във файла (измерено на 18 ноември 2026 г.: 19 от 20).

Вратите бяха дубльори: нищо не е поискано от Google, нито от Firebase. И остава една пролука, която никой тест не вижда: че onCreate предава на Tienda онова, което връща crearEntrada(). Това verifica го търси само като текст и го нарича така, „presencia textual“ (присъствие на текст). Ако onCreate сглоби друг вход, 20-те теста дават зелено, а единственото червено е тази отметка (измерено на 18 ноември 2026 г.).


Стъпка 4 · Без ИИ: трите начина да не влезете

Това е упражнение 4.3 и се прави без Claude Code. Три блока catch, и ги пишете вие.

Когато вратата към телефона не може да върне удостоверение, хвърля изключение. Документацията на Android изброява онези, които тук имат значение:

Изключение Кога, според документацията Вашият вход отговаря
NoCredentialException Няма налично удостоверение за човека: например няма акаунти на устройството или трябва да се удостоверят отново. Изключението не казва коя от причините е Resultado.SinCuentas
GetCredentialCancellationException Човекът е отказал. Същото ръководство предупреждава, че много последователни „откази“ могат да крият лоша конфигурация Resultado.Cancelada
Всяко друго Грешка на телефона или Firebase е отхвърлил токена Resultado.Fallo

1. Предвидете. Първите две са наследници на един и същ клас, GetCredentialException. Ако сложите първо общ catch, а после двата конкретни, кое от трите съобщения ще вижда човекът винаги?

2. Напишете го. Обвийте онова, което написахте в стъпка 3, с return try { … } и добавете, в този ред:

} catch (e: NoCredentialException) {
    Resultado.SinCuentas
} catch (e: GetCredentialCancellationException) {
    Resultado.Cancelada
} catch (e: CancellationException) {
    throw e
} catch (e: Exception) {
    Resultado.Fallo
}

Третият не е случай на входа. CancellationException (от kotlinx.coroutines) е Kotlin, който известява, че задачата е отменена, например защото екранът е бил затворен. Документацията на Kotlin иска, ако я хванете, да я хвърлите отново. Тъй като общият catch по-долу също би я хванал, тя е преди него и го оставя да мине.

3. Пуснете verifica. Сега редът е Resultado: 20 de 20 pruebas en verde. Остава една червена отметка, тази на respuestas/04.md: попълва се в стъпка 5.

4. Проверете предвиждането си. Преместете catch (e: Exception) над останалите и пуснете verifica: на 18 ноември 2026 г. даде 16 от 20, с „sin cuentas“ (без акаунти) и „cancelación“ (отказ) в червено. Върнете го на мястото му.

Текстовете, които човекът вижда, вече са в mensajeDe, в Tienda.kt:

Резултат Съобщение
SinCuentas «No encontré una cuenta de Google disponible para entrar. Agrega una o vuelve a iniciar sesión en Google y prueba otra vez.» (Не намерих наличен акаунт в Google, с който да вляза. Добавете един или влезте отново в Google и опитайте пак.)
Cancelada «Cerraste la ventana sin elegir cuenta. Toca el botón cuando quieras intentar otra vez.» (Затворихте прозореца, без да изберете акаунт. Докоснете бутона, когато поискате да опитате отново.)
Fallo «No se pudo entrar. Revisa tu conexión y vuelve a intentar.» (Влизането не успя. Проверете връзката си и опитайте отново.)

Доказва се с: симулираният verifica, трите случая (цел 4.3). Всеки случай носи тестове от два вида: едни хвърлят изключението на вашия клас и четат какво е отговорил; друг чертае екрана с вашия клас и търси неговото съобщение. Изключенията ги хвърли дубльор: нито едно не дойде от телефон.


Стъпка 5 · Без ИИ: счупете едно нарочно

Също без Claude Code. Ще предизвикате грешката от сцената.

1. Предвидете. Ще смените опцията на бутона с GetGoogleIdOption, тази на bottom sheet на Credential Manager. Не е „тази на автоматичното влизане“: според ръководството на Android то се случва само ако освен това се включи setAutoSelectEnabled(true) и са изпълнени неговите условия, а тук не се включва. Компилира ли се? Колко теста стават червени и кои?

2. Счупете го и измерете. В EntradaConGoogle.kt сменете реда на опцията с този (и неговия import):

val opcion = GetGoogleIdOption.Builder()
    .setServerClientId(idDeClienteWeb)
    .setFilterByAuthorizedAccounts(false)
    .build()

Пуснете verifica. Ето какво даде на 18 ноември 2026 г. (съкратено):

❌ Algún .kt de la app nombra GetGoogleIdOption: es la opción de la hoja de Credential Manager, no la del …
❌ Tu entrada pidió otra opción: la solicitud llevó GetGoogleIdOption y debe llevar GetSignInWithGoogleOption
❌ La audiencia de la solicitud no es el ID de cliente que recibió EntradaConGoogle (o la opción no es …
❌ La Entrada que arma MainActivity.crearEntrada no pide el token con el cliente web de tu archivo como …
Resultado: 17 de 20 pruebas en verde (3 en rojo, 0 con error, 0 saltadas), leído de …

(Това е изходът на verifica, на испански. На български, в червено: някой .kt на приложението назовава GetGoogleIdOption, която е опцията на bottom sheet на Credential Manager, а не тази на бутона; вашият вход поиска друга опция: заявката носеше GetGoogleIdOption, а трябва да носи GetSignInWithGoogleOption; аудиторията на заявката не е ID-то на клиента, което получи EntradaConGoogle; входът, който сглобява MainActivity.crearEntrada, не иска токена с уеб клиента от вашия файл. Резултат: 17 от 20 теста са зелени.)

Копирайте в respuestas/04.md реда, който казва „Tu entrada pidió otra opción“ (вашият вход поиска друга опция).

3. Какво тези тестове не ви казват. Компилира се и 17 от 20 си остават зелени: измисленият токен минава по същия начин през двете врати дубльори. Тестовете знаят само, че сте поискали друга опция. Какво прави тази опция на телефон, се измери отделно:

  • На 13 ноември 2026 г., в емулатора с добавен акаунт: NoCredentialException и [28433] в дневника.
  • На 18 ноември 2026 г., в нов емулатор без акаунт (Pixel 9, образ google_apis_playstore на Android 37, с измислен файл): приложението показа съобщението за „без акаунти“ и дневникът каза [28433]. С опцията на бутона, в същия емулатор, Android отвори екрана на Google за добавяне на акаунт; при връщане с „назад“ приложението показа съобщението за отказа.

Това са наблюдения от тези два дни, с тези версии; не правило, което Google публикува.

4. Поправете го. Върнете реда на GetSignInWithGoogleOption.Builder(idDeClienteWeb).build() и неговия import. Пуснете verifica: 20 от 20, и вече и отметката на respuestas/04.md.

Зеленото потвърждава онова, което тези тестове проверяват, и че редът е във вашия файл; вашето обяснение допълва доказателството. Упражнението е завършено, когато можете да отметнете и трите:

  • Предвиждането ви от точка 1 е написано, с онова, което сте видели под него.
  • Поставили сте реда с червеното.
  • Казали сте защо 17 теста останаха зелени с код, който на телефон не пуска никого.

Доказва се с: „Счупете едно нарочно“. Основа е на цел 4.2: да знаете защо бутонът носи тази опция.


Стъпка 6 · Вътре в Android: инструментираното ниво

Тестовете от предишните стъпки се изпълняват на вашия компютър, с имитация на Android. Тези се изпълняват вътре в Android, в емулатора или в телефона ви. С отворен емулатор, от корена на хранилището:

./lecciones/04-entrar-con-google/verifica inicio instrumentado

Повтаря симулираното ниво и после инсталира приложението и неговото приложение за тестове на устройството. Там чертае Tienda с вашия EntradaConGoogle и същите две врати дубльори, докосва бутоните и търси текстовете. С решението, в нов емулатор и без акаунт (Pixel 9, образ google_apis_playstore на Android 37), това даде на 18 ноември 2026 г. (съкратено):

✅ Instrumentado: dentro de Android, con las puertas de mentira, tocar «Entrar con Google» lleva al inicio …
✅ Instrumentado: dentro de Android, cada uno de los tres casos muestra su mensaje sin pasar al inicio (3 de 3)
Resultado: 20 de 20 pruebas en verde (0 en rojo, 0 con error, 0 saltadas), leído de …
Instrumentado: 4 de 4 pruebas en verde (0 en rojo, 0 con error, 0 saltadas), leído de …

(Инструментиран: вътре в Android, с вратите дубльори, докосването на „Entrar con Google“ води до началния екран; вътре в Android всеки от трите случая показва съобщението си, без да минава към началния екран (3 от 3). Резултат: 20 от 20 теста са зелени. Инструментиран: 4 от 4 теста са зелени.)

Върху непипнатия начален проект даде 0 от 4, а без свързано устройство verifica излиза червено и казва, че не е изпълнено.

Какво доказва и докъде. Доказва, че екраните, докосването и вашият клас работят вътре в Android, с библиотеките на Credential Manager и googleid, заредени на устройството. Не доказва нищо за вашия проект във Firebase: вратите продължават да са дубльори, прозорецът с акаунтите не се отваря и не са нужни нито акаунт, нито мрежа към Google. Затова мина в емулатор без акаунт.


Стъпка 7 · В телефона: истинското ниво

Дотук нищо не е говорило с Google. Тази стъпка го прави, веднъж, на ръка. Тя е единствената, която проверява онова, което урок 03 остави записано във вашия файл: че отпечатъкът е регистриран, че Google е включен и че ID-то на клиента е от вашия проект.

С отворен емулатор и добавен вашия акаунт, стоейки в inicio/:

./gradlew installDebug

Отворете „Магазинът“ („La tienda“), докоснете „Вход“ („Entrar“) и после „Вход с Google“ („Entrar con Google“).

Онова, което се видя при изпробването на 13 ноември 2026 г. (Mac, емулатор с образ google_apis_playstore и добавен акаунт): отвори се прозорецът с акаунтите на Android, избра се акаунтът и приложението поздрави с името на този акаунт. Това изпробване използва пробен код със същите повиквания, не този от solucion/: класът VerificadorConFirebase на този урок се компилира, но още не сме го пускали срещу истински проект във Firebase. Ако при изпробването ѝ видите нещо различно от онова, което описва тази стъпка, разкажете ни какво се е появило.

Ако акаунтът ви използва ключ за достъп (passkey). При изпробването Google поиска да се сканира QR код с телефона и това не завърши в емулатора. Докосна се „Try another way“ и се влезе с паролата или със съобщението в телефона (урок 00, упражнение 0.4).

Прозорецът с разрешенията. Според помощта на Google, като изберете „Sign in with Google“, приемате да споделите с това приложение три данни: име, имейл и снимка на профила. С тях приложението може да създаде акаунта ви. Точният текст на прозореца не го заснехме при изпробването; ако вашият казва нещо друго, разкажете ни как гласи.

Това е упражнение 4.4. Класифицирайте всяка данна в respuestas/04.md, преди да погледнете таблицата в „Сравнете отговорите си“: какво е, за какво се иска и дали вашето приложение я получава.

  1. Вашето име.
  2. Вашият имейл.
  3. Вашата снимка на профила.
  4. Вашата парола в Google.

Като приключите, на компютър, който не е ваш: извадете акаунта си от емулатора и изтрийте данните му (урок 00).

Доказва се с: истинското влизане, с вашия акаунт, доказва, че отпечатъкът, ID-то на клиента и доставчикът са конфигурирани правилно. Не доказва трите случая на невлизане: те ги покрива симулираното ниво.


Вашите упражнения

Стъпки 1, 4 и 5 се правят без ИИ.

# Правите Готово е, когато
4.1 Чертаете пътя с пет стрелки и какво пътува по всяка Диаграмата ви съвпада с таблицата от стъпка 1. Сравнявате я вие
4.2 Имплементирате EntradaConGoogle с опцията на бутона и ID-то на уеб клиента, и обяснявате защо това ID не е парола Три доказателства. Симулирано: verifica дава 20 от 20, което валидира какво иска вашият клас и накъде води токена, с врати дубльори; отметките му „Texto“ са присъствие на текст. Инструментирано: ./verifica inicio instrumentado дава 4 от 4, което валидира същото вътре в Android. Реално: влизате с вашия акаунт в стъпка 7, което е единственото, което валидира вашия проект. Обяснението ви е в respuestas/04.md
4.3 Обработвате липсата на акаунти, отказа и грешката, всяко със своето съобщение Трите отметки за случаите на verifica са зелени. Изключенията ги хвърля дубльор
4.4 Класифицирате четирите данни от стъпка 7 4 от 4 спрямо таблицата в „Сравнете отговорите си“

Време: отделете около три часа и половина, с „Счупете едно нарочно“, инструментираното ниво и истинското влизане. Това е оценка: ще я уточним според времето, което отнеме на първата група.


Не ви ли тръгва?

Виждате Вероятна причина Какво правите
File google-services.json is missing. Не сте копирали файла си в inicio/app/ cp от „Преди да започнете“. Върху solucion/ това се очаква в чисто копие (клонинг) на хранилището
Unresolved reference 'default_web_client_id' Вашият файл не носи уеб клиент (тип 3) и приставката не е генерирала ресурса. Измерено на 18 ноември 2026 г. с измислен файл без клиенти Изтеглете го отново след отпечатъка и след включването на Google (урок 03, стъпка 3)
❌ „sin cuentas“ и „cancelación“ в червено, с написани catch catch (e: Exception) е преди конкретните Стъпка 4: конкретните са първи
❌ „Tu entrada pidió otra opción“ (вашият вход поиска друга опция) Останала е GetGoogleIdOption Стъпка 5, точка 4
В телефона „No encontré una cuenta de Google disponible…“ (не намерих наличен акаунт в Google…) с добавен акаунт При изпробването на 13 ноември 2026 г. опцията беше GetGoogleIdOption. Според ръководството се случва и когато акаунтът трябва да влезе отново Проверете дали опцията е GetSignInWithGoogleOption и дали акаунтът ви все още е влязъл в Settings
❌ „Instrumentado: no hay ningún emulador abierto ni teléfono conectado“ (инструментиран: няма отворен емулатор, нито свързан телефон) adb devices не изброява никакво устройство в състояние device Отворете емулатора (урок 00) и изчакайте да приключи със стартирането
В инструментираните тестове NoSuchMethodException: android.hardware.input.InputManager.getInstance Махнат е редът на Espresso 3.7.0 от скелето и е останал този, който Compose носи по подразбиране (измерено на 18 ноември 2026 г. на Android 37) Върнете androidTestImplementation(libs.espresso.core)
В телефона се отваря екран на Google за вход Емулаторът няма никакъв акаунт (измерено на 18 ноември 2026 г.) Добавете акаунта си там или в Settings (урок 00, упражнение 0.4)
Google иска да сканирате QR код Акаунтът ви използва ключ за достъп „Try another way“
В телефона „No se pudo entrar…“ (влизането не успя…) С истински проект още не сме измерили коя от причините го дава. Трите най-вероятни: нерегистрираният отпечатък, невключеният Google във Firebase или емулаторът без мрежа Прегледайте урок 03, стъпка 3, и дали емулаторът има мрежа
GetCredentialProviderConfigurationException Според ръководството на Android липсва библиотеката credentials-play-services-auth. Не е измерено тук Проверете дали app/build.gradle.kts още носи трите реда от скелето
Сменили сте компютъра и нямате отпечатъка за отстраняване на грешки на този Без google-services.json проектът не се компилира, а keystore за отстраняване на грешки го създава първата компилация: омагьосан кръг (измерено на Linux Mint 22.3, 18 ноември 2026 г.) Копирайте в inicio/app/ вашия файл от урок 03, дори да носи отпечатъка на другия компютър, пуснете ./gradlew assembleDebug (компилира се пак), вземете отпечатъка с ./gradlew signingReport, регистрирайте го във Firebase и изтеглете файла си отново
❌ „EntradaConGoogle.kt nombra una puerta concreta“ (EntradaConGoogle.kt назовава конкретна врата) Вашият код назовава истинската врата (VerificadorConFirebase, SelectorConCredentialManager) или дубльор от тестовете. Тестовете му подават само дубльори: ако кодът ви пита коя му се е паднала, зеленото не казва какво прави с истинската Кодът ви да говори само със SelectorDeCuentas и VerificadorDeToken. Истинската врата я избира MainActivity.kt, който е даден (стъпка 3)

На Linux Mint 22.3 (x86_64) verifica на този урок излезе същото като на Mac (18 ноември 2026 г.), на симулираното ниво и с пробен файл, който носеше отпечатъка на този компютър: върху inicio/, 6 от 20 зелени; върху solucion/, 20 от 20. Без файл, „0 pruebas corridas“ (0 изпълнени теста), както на Mac. Инструментираното ниво не е измервано на Linux. Зависимостите на този урок добавиха около 300 MB към ~/.gradle.


В заключение

Отговорете, без да четете отново:

  1. Какво е токен за самоличност, кой го подписва и кой го проверява в тази поредица?
  2. Какво казва аудиторията и откъде вашето приложение взема стойността, която слага там?
  3. Вашият verifica дава 20 от 20. Кажете едно нещо, което това доказва, и едно, което не доказва.
  4. Защо общият catch е накрая?

Какво следва: в урок 05 добавяте втори доставчик, Microsoft, без да променяте екраните.


Сравнете отговорите си

Стъпка 1. Да, може да се прочете без ключ: съдържанието на един токен е само кодирано. Онова, което пази токена, е подписът, не шифроването. Диаграмата ви трябва да носи петте стрелки от таблицата, с аудиторията в първата, с токена в третата и в четвъртата, и без нито една стрелка с вашата парола към приложението.

Стъпка 3. Вътре в EntradaConGoogle се случва сглобяването на заявката (част от ред 1) и предаването на токена от едната врата към другата. Зад вратата към телефона, редове 2 и 3; зад тази на проверителя, редове 4 и 5. verificar получава токена за самоличност, който е излязъл от удостоверението, предадено от телефона, и който е подписан от Google.

Стъпка 4. Винаги този на Fallo: общият catch хваща и двете дъщерни изключения, а конкретните по-долу никога не се достигат.

Стъпка 5. Компилира се и стават червени три теста: този, който проверява опцията, и двата, които четат аудиторията, на вашия клас и на входа, който сглобява приложението. Останалите 17 си остават зелени, защото използват врати дубльори, които предават измисления токен, без значение коя опция е поискана. Затова симулираното ниво не стига, за да се каже „в телефона влиза“.

Упражнение 4.4.

Данна Какво е За какво се иска Приложението получава ли я?
Име Името на вашия акаунт в Google За да се създаде акаунтът ви в приложението Да, в този поток с Google, ако акаунтът го има. Идва през Firebase и се вижда в „Hola, …“ („Здравейте, …“); ако липсва, приложението казва „cliente“ (клиент)
Имейл Адресът на вашия акаунт За да се създаде акаунтът ви в приложението Да: удостоверението го носи, а потребителят във Firebase има основен имейл. Това приложение не го показва
Снимка на профила Адресът на вашата снимка За да се създаде акаунтът ви в приложението Да: удостоверението носи нейния адрес. Това приложение не я използва
Парола Паролата на вашия акаунт в Google Не се иска за приложението Не. Помощта на Google не я изброява сред споделеното, а удостоверението, което получава приложението, няма поле за нея

В заключение:

  1. Текст, подписан от Google, който казва кой сте и за кого е издаден. Подписва го Google и го проверява Firebase; вашето приложение само го носи.
  2. За кого е токенът. Приложението го взема от ресурса default_web_client_id, който приставката е генерирала с уеб клиента от вашия google-services.json.
  3. Доказва какво иска вашият клас (опцията и аудиторията), че токенът минава от едната врата към другата и какъв резултат и какво съобщение дава всеки случай. Не доказва, че вашият проект във Firebase е настроен добре, нито че някой може да влезе: вратите бяха дубльори.
  4. Защото хваща всичко, включително конкретните изключения. Ако е първи, останалите никога не се изпълняват.

Източници на урока

Отворени на 18 ноември 2026 г.

Външен преглед (18 ноември 2026 г.): С ПРОМЕНИ, 3 с висок приоритет, 5 със среден и 2 с нисък; приложен.

Да обсъдим вашия проект

Предпочитате имейл? Пишете ни на hola@habil.mx