Към съдържанието
Съдържание на курса

Урок 00 — Средата е готова

От · съосновател и Chief Executive Officer на Hábil ·

Преди да четете, седем думи. По един ред за всяка; останалите от поредицата идват в урока, където се използват.

  • Android Studio: програмата, в която пишете, компилирате и пускате приложението.
  • SDK (комплект за разработка): инструментите и библиотеките за компилиране и пускане на приложения за Android. Android Studio го изтегля, но той живее в собствена папка.
  • Емулатор: телефон с Android, който работи като програма вътре в компютъра ви.
  • AVD (виртуално устройство): картата на един симулиран телефон — модел, версия на Android, памет. Емулаторът стартира един AVD.
  • Виртуализация и ускорение: способността на процесора ви да пуска друга машина вътре в себе си; с нея емулаторът върви бързо, без нея се влачи.
  • Терминал: прозорецът, в който пишете команди.
  • PATH: списъкът с папки, в които терминалът търси командите; ако един инструмент не е там, трябва да напишете пълния му път.

Какво отнасяте: Android Studio, SDK и емулатор, които работят на вашата машина, с точните версии на поредицата; емулатор с вашата клавиатура и вашия акаунт в Google; и проекта на магазина, който работи вътре в него.

Новата идея на този урок (единствената, която се оценява): средата за Android има три части — Android Studio, SDK и емулатор — и всяка се проверява с конкретно доказателство (команда или екран), а не на око.

Бележка за текстовете на приложението. Проектът на курса носи текстовете на екрана на испански, а файловете в lecciones/ не са преведени: автоматичните проверки на курса (verifica) търсят точно тези текстове. Затова в блоковете с код, в изходите на терминала и в скиците на екрана текстовете остават така, както ги има проектът, а в прозата урокът ги цитира на български и, първия път, дава оригинала в скоби: „Магазинът работи във вашата среда“ (в проекта: „La tienda corre en tu ambiente“).


Сцената

Единайсет вечерта е, а приложението на магазина трябва да работи утре в девет. Отваряте Android Studio за първи път. Иска да изтегли „компоненти“. Казвате да. След двайсет минути на екрана се появява нарисуван телефон, с часа и пълна батерия. Пишете имейла си, за да влезете с Google… и нищо не става. Нито една буква.

Пробвате клавиатурата на компютъра в друг прозорец: работи. Връщате се на телефона: нищо. Накрая изписвате имейла си буква по буква с мишката, върху екранната клавиатура. После Google ви моли да сканирате QR код с мобилния си телефон. Сканирате го. Върти се, върти се и казва, че не е станало.

Нищо от това не е ваша грешка. И двете неща се случиха на човека, който изпробва този урок преди вас, на 13 ноември 2026 г., на чисто нов Mac. И двете имат конкретна причина и поправка от един ред. Този урок ви ги казва преди да ви се случат, заедно с командите, които ви казват на всяка стъпка дали вървите добре.


Преди да започнете

Какво ви трябва:

Става Не става
Система Linux с процесор x86_64 (поредицата е изпробвана на Linux Mint 22.3) или Mac Windows (поредицата не го обхваща) · Linux с ARM процесор: Android Studio няма официална поддръжка там
Памет 16 GB RAM за Android Studio с емулатора С 8 GB използвайте телефона си вместо емулатора (стъпка 3)
Диск 20 GB свободни. На Mac заеха около 12 GB: Android Studio 3.3, SDK 4.5, виртуално устройство 3.1 и Gradle 1.1 (измерено на 13 ноември 2026 г.). На Linux Mint 22.3 заеха около 10 GB: Android Studio 1.6, SDK 3.9 (с образа на емулатора вътре), виртуално устройство 1.9 и Gradle 2.4 (измерено на 18 ноември 2026 г.) По-малко: виртуалното устройство расте, докато го използвате
Мрежа За изтеглянията в този урок и за първата компилация
Знания Да отворите терминал и да работите с git Не се предполага Kotlin, нито Android

Версиите на поредицата. Всички бяха изпробвани заедно на една дата. Не са „най-новите“: те са онези, за които знаем, че работят помежду си. Ако инсталирате други, резултатите от уроците може да не съвпадат с вашите.

Част Версия Къде я виждате
Android Studio Rabbit 2, 2026.2.2 Patch 1 Android Studio › About
Android Gradle Plugin (AGP) 9.4.1 gradle/libs.versions.toml на проекта
Gradle 9.6.0 ./gradlew -version
Kotlin 2.4.21 gradle/libs.versions.toml
Java на проекта 25 jvmToolchain(25) в app/build.gradle.kts
Платформа на Android 37 (platforms;android-37.0) sdkmanager --list_installed
Емулатор 37.2.13 emulator -version

Изпробвани на 13 ноември 2026 г.


Още една дума: име на пакет

Име на пакет: уникалният идентификатор на вашето приложение, например mx.habil.ejemplo.tienda. Не се сменя по-късно, без да се наруши връзката с Firebase. Ще го потърсите в стъпка 5.


Стъпка 1 · Става ли машината ви? (преди да инсталирате каквото и да е)

Първо предвидете. Преди да пуснете онова по-долу, запишете на един ред: смятате ли, че процесорът ви има включена виртуализация? Как бихте разбрали?

На Linux (така излезе на Linux Mint 22.3 на 18 ноември: x86_64, VT-x, /dev/kvm от групата kvm и вашият потребител в kvm):

uname -m                                  # трябва да казва x86_64
lscpu | grep -i virtualiz                 # трябва да казва VT-x (Intel) или AMD-V (AMD)
ls -l /dev/kvm                            # трябва да съществува
groups                                    # вашият потребител трябва да се появи в «kvm»

Ако /dev/kvm не съществува, още не можете да използвате KVM. Възможните причини са три: виртуализацията е изключена в BIOS/UEFI, намирате се вътре в друга виртуална машина (VirtualBox, VMware, Docker: там ускореният емулатор не работи) или KVM не е инсталиран. Проверката, която решава, е emulator -accel-check, в стъпка 3.

Ако вашият потребител не е в kvm: тази стъпка иска паролата за администриране и променя правата на потребителя ви. Правете го само на собствения си компютър или ако човекът, който администрира машината, ви го каже; в лаборатория не използвайте sudo: помолете да ви добавят в групата.

sudo gpasswd -a "$USER" kvm               # добавя ви в групата

и излезте от сесията и влезте отново: новата група не важи за вече отворената сесия. Проверете с id -nG. Измерено на Linux Mint на 13 ноември: без групата емулаторът стартира без ускорение.

На Mac:

uname -m                                  # arm64 при Apple silicon; x86_64 при Intel

Инсталаторът на Android Studio трябва да е този за вашия процесор. На Mac ускорението го дава Hypervisor.Framework, който идва с macOS: няма какво да включвате.

Доказва се с: verifica на предварителната проверка излиза зелен или ви казва какво липсва (цел 0.1). verifica е в хранилището на поредицата. От неговия корен: ./lecciones/00-ambiente-listo/verifica. Само чете, не инсталира и не променя нищо. Първия път отбелязва в червено онова, което още не сте направили (отвореното приложение, упражнение 0.5): това е нормално. Пуснете го отново в края на урока.


Стъпка 2 · Android Studio и SDK

Изтеглете Android Studio от developer.android.com/studio, версията от таблицата.

  • Mac: отворете .dmg и плъзнете Android Studio в Applications. Ако използвате Homebrew, brew install --cask android-studio прави същото (така беше инсталиран в пробата от 13 ноември).
  • Linux: разархивирайте .tar.gz и пуснете bin/studio.sh от графичната си сесия. В пробата (Linux Mint 22.3) изтегленият файл съвпадна със sha256, публикуван на developer.android.com/studio.

При първото отваряне съветникът предлага да изтегли SDK. Приемете лицензите, оставете папката, която предлага, и запишете я: ще ви трябва в терминала. Ето тези, които използвахме в пробата:

Система Папка на SDK
Mac ~/Library/Android/sdk
Linux ~/Android/Sdk (на Linux Mint 22.3 SDK беше инсталиран през терминала в тази папка; ако съветникът ви предложи друга, ползвайте вашата)

Сега терминалът. Добавете тези редове в края на вашия ~/.zshrc (Mac) или ~/.bashrc (Linux), като смените папката с вашата, и отворете нов терминал:

export ANDROID_HOME="$HOME/Library/Android/sdk"
export PATH="$ANDROID_HOME/platform-tools:$ANDROID_HOME/emulator:$ANDROID_HOME/cmdline-tools/latest/bin:$PATH"

Ако sdkmanager не съществува, инсталирайте Command-line Tools от Android Studio › Settings › Languages & Frameworks › Android SDK › SDK Tools. После частите на поредицата:

yes | sdkmanager --licenses > /dev/null
sdkmanager "platform-tools" "emulator" "platforms;android-37.0"
sdkmanager --list_installed

Внимание с името: пакетът е platforms;android-37.0, а не android-37. С краткото име sdkmanager не намира нищо. А във версията от 2026 г. sdkmanager предупреждава, че е излязъл от употреба и че го заменя android sdk; все още работи и поредицата го използва, защото него документира developer.android.com.

Доказва се с (цел 0.2), с четири доказателства, които пазите:

  1. Android Studio › About: Rabbit 2, 2026.2.2 Patch 1.
  2. sdkmanager --list_installed: platform-tools, emulator и platforms;android-37.0.
  3. emulator -version: 37.2.13.
  4. В проекта (стъпка 5): ./gradlew -version казва Gradle 9.6.0, а таблицата по-горе ви казва в кой файл виждате AGP, Kotlin и jvmToolchain(25).

verifica на урок 00 проверява онова, което може да се автоматизира; екрана About на Studio го гледате вие.


Стъпка 3 · Емулаторът, с ускорение

Първо предвидете. От трите части коя смятате, че ще се забави най-много, и кой изход би ви го доказал?

Изтеглете образ на Android с Google. За да влезете с Google в урок 04, ви трябва образ, който носи Google Play services. Поредицата използва google_apis_playstore, който носи и Play Store; образ, отбелязан като Google APIs, също носи Play services. Не става образ default (Android без услугите на Google).

# Mac с Apple silicon:
sdkmanager "system-images;android-37.0;google_apis_playstore;arm64-v8a"
# Linux x86_64 (измерено на Linux Mint 22.3):
sdkmanager "system-images;android-37.0;google_apis_playstore;x86_64"

Създайте устройството (на Linux сменете arm64-v8a с x86_64):

echo no | avdmanager create avd -n tienda37 \
  -k "system-images;android-37.0;google_apis_playstore;arm64-v8a" -d pixel_9

Потвърдете ускорението, преди да го стартирате:

emulator -accel-check

На Mac-а от пробата отговори 0, Hypervisor.Framework OS X Version 27.0 и accel. Нулата в началото значи „всичко е наред“. На Linux Mint 22.3 отговори KVM (version 12) is installed and usable., с код на изход 0.

На Linux avdmanager може да отпечата Error: Could not load devices from …/devices.xml и въпреки това да създаде устройството: в пробата то остана с hw.device.name=pixel_9. Проверете с avdmanager list avd.

Стартирайте го:

emulator -avd tienda37

Първото стартиране отнема време. На Mac-а от пробата (Apple silicon, 32 GB) бяха 57 секунди; следващо — 24. Вашата машина ще има свое число. Когато видите началния екран, в друг терминал:

adb devices

Трябва да се появи ред, чието име започва с emulator- и чието състояние е device. Числото се сменя според това колко емулатора имате отворени (първият обикновено е emulator-5554).

Машината ви не може ли? Ако нямате ускорение или имате 8 GB, използвайте своя телефон с Android. Settings › About phone › докоснете седем пъти „Build number“; после Settings › System › Developer options › USB debugging. Свържете го, приемете предупреждението на телефона и пуснете adb devices: трябва да се появи със серийния си номер и думата device. Това предупреждение разрешава ключа на онзи компютър да дебъгва телефона ви, докато не го оттеглите: приемете го само на собствения си компютър. Ако сте използвали чужд, когато свършите, отидете в Developer options › Revoke USB debugging authorizations.

Доказва се с: упражнение 0.3 (по-долу).


Стъпка 4 · Първият път: клавиатурата и акаунтът ви

Тук стават двете неща от сцената.

Клавиатурата, която не пише

Устройство, създадено от терминала, носи клавиатурата на компютъра изключена: редът hw.keyboard=no в неговия файл config.ini. Поправя се със затворен емулатор:

  1. Намерете файла: в Android Studio, Device Manager › трите точки на tienda37 › Show on Disk. Там е config.ini. (Почти винаги е ~/.android/avd/tienda37.avd/, но се променя, ако сте дефинирали ANDROID_AVD_HOME.)
  2. Сменете hw.keyboard=no с hw.keyboard=yes. Ако редът не съществува, добавете го в края.
  3. Проверете, преди да стартирате:
grep '^hw.keyboard=' ПЪТ/config.ini      # трябва да казва hw.keyboard=yes; ако не се появи, още не стартирайте

Пряк път за обичайния път (Mac и Linux):

sed -i.bak 's/^hw.keyboard=no$/hw.keyboard=yes/' ~/.android/avd/tienda37.avd/config.ini

Стартирайте емулатора отново. Сега клавиатурата ви пише.

Акаунт и доверен компютър

Емулаторът пази онова, което правите в него —приложения, настройки и сесията на акаунта ви— на компютъра. Затова:

  • Влизайте с акаунта си само на личния си компютър или на упълномощена машина.
  • В лаборатория или на заета машина използвайте собствения си телефон (стъпка 3) или тестов акаунт без лични данни; не пишете там паролата на основния си акаунт.
  • Ако сте влезли по необходимост на чужда машина, когато свършите, извадете акаунта си и изтрийте данните на емулатора: Device Manager › трите точки на устройството › Wipe Data.

Вашият акаунт в Google

В емулатора: Settings › Google › добавете акаунта си. Ако акаунтът ви използва ключ за достъп (passkey), Google ви показва QR код, който да сканирате с телефона си. Тази стъпка свързва компютъра и телефона през Bluetooth, а емулаторът го няма: в пробата на този урок QR кодът не завърши. Ако ви се случи, докоснете „Try another way“ и влезте с паролата си или със съобщението, което пристига на телефона ви.

Доказва се с: упражнение 0.4 (по-долу).


Стъпка 5 · Проектът на магазина работи

Хранилището на поредицата е публично в GitHub: https://github.com/HabilMX/tienda-app-nativa

Първо предвидете. Колко смятате, че ще отнеме първата компилация и защо втората би била по-бърза?

git clone https://github.com/HabilMX/tienda-app-nativa.git
cd tienda-app-nativa/lecciones/00-ambiente-listo/inicio
./gradlew -version          # Gradle 9.6.0 и версията на Java
./gradlew installDebug      # компилира и ИНСТАЛИРА в емулатора или в телефона; не я отваря

Сега отворете приложението от списъка с приложения на емулатора или на телефона. Вървите добре, ако се появи екранът „Магазинът работи във вашата среда“ (в проекта: „La tienda corre en tu ambiente“).

Първата компилация изтегля библиотеки и отнема няколко минути. Началният проект вече носи конфигурация, която се обяснява в урок 01: тук не я променяйте; първо проверете, че можете да инсталирате и отворите приложението.

С Claude Code, в този ред

Поредицата използва Claude Code във всички уроци, винаги по един и същ начин: предвиждате → молите го → четете онова, което е генерирал → пускате verifica → обяснявате го със свои думи. Ако още не можете да го обясните, спрете, проверете отново и поискайте уточнение, преди да продължите.

  1. Предвидете, без да отваряте файловете: в кой файл смятате, че се решава името на пакета на приложението?
  2. Помолете Claude Code: „Обясни ми структурата на този проект: какво прави всеки файл на Gradle и къде се решава името на пакета“.
  3. Прочетете отговора му и изберете едно конкретно твърдение (например „applicationId е в app/build.gradle.kts“).
  4. Проверете го сами във файловете: отворете го и запишете в respuestas/00.md (в корена на хранилището) твърдението, файла и реда, където е, например app/build.gradle.kts:8. Ако твърдението е било невярно, запишете и това: струва колкото другото.
  5. Пуснете verifica и обяснете в два реда какво проверихте.

Доказва се с: упражнение 0.5 (по-долу).


Вашите упражнения

Упражнения 0.3 и 0.4 се правят без ИИ: това са команди и екрани, които трябва да видите сами.

# Правите Готово е, когато
0.1 Пускате предварителната проверка от стъпка 1 verifica излиза зелен или имате записано какво липсва и как го поправихте
0.2 Инсталирате Studio и SDK от стъпка 2 Имате четирите доказателства от стъпка 2 и съвпадат с таблицата на версиите
0.3 Стартирате емулатора с ускорение или свързвате телефона си Имате изхода на emulator -accel-check с „accel“ (или телефона си в adb devices като device)
0.4 Включвате клавиатурата и добавяте акаунта си Пишете с клавиатурата си в емулатора и акаунтът ви се появява в Settings › Google
0.5 Пускате проекта и проверявате едно твърдение на Claude Code Отворихте приложението и виждате „Магазинът работи във вашата среда“, и имате: твърдението, файла и реда, където го проверихте, и дали е било вярно

Време: първия път, като броите изтеглянията, отделете един следобед. На Linux Mint 22.3 изтеглянията на SDK, на емулатора (стартира за 109 секунди) и на първата компилация (3 мин 51 сек) отнеха 10 минути по часовник с добра мрежа; прибавете съветника на Android Studio и вашите почивки.


Не ви ли тръгва?

Виждате Вероятна причина Какво правите
sdkmanager: command not found Липсват Command-line Tools или PATH Инсталирайте ги (стъпка 2) и отворете нов терминал
sdkmanager не намира platforms;android-37 Името е непълно Трябва да е platforms;android-37.0
-accel-check не казва „accel“ (Linux) Виртуализацията е изключена, намирате се вътре в друга виртуална машина, KVM не е инсталиран или вашият потребител е извън kvm Стъпка 1: BIOS/UEFI, извън виртуалната машина или групата kvm (с разрешение), и влезте отново в сесията
Емулаторът отнема минути и се влачи Няма ускорение Като в предишния ред, или използвайте телефона си
Клавиатурата ви не пише в емулатора hw.keyboard=no Стъпка 4, със затворен емулатор
QR кодът на ключа за достъп не завършва Емулаторът няма Bluetooth към телефона ви „Try another way“
avdmanager не разпознава pixel_9 Този профил го няма във вашата версия Пуснете avdmanager list device -c и използвайте име от списъка
adb devices не показва телефона ви USB debugging е изключен или предупреждението не е прието Проверете предупреждението на екрана на телефона
adb devices казва unauthorized Не сте приели ключа на компютъра Отключете телефона, приемете предупреждението и повторете
Linux не открива телефона през USB Права на системата (plugdev, правила на udev) В Android Studio, Tools › Troubleshoot Device Connections; ако поиска права, направете го с този, който администрира машината
installDebug приключи добре, но не виждате приложението installDebug инсталира, не отваря Отворете го от списъка с приложения (стъпка 5)
„Java heap space“ при компилиране Паметта на Gradle Проверете дали gradle.properties носи -Xmx4g

В заключение

Отговорете, без да четете отново:

  1. Кои три части образуват средата за Android и с какво доказателство проверявате всяка?
  2. Защо емулаторът се нуждае от образ с Google, а не от какъвто и да е?
  3. Създадохте устройството от терминала и клавиатурата ви не пише. Какво променяте и къде?
  4. Какво правите с акаунта си в Google, ако машината не е ваша?

Какво следва: вече имате къде да пуснете приложението. В урок 01 пишете първия екран на магазина в Compose, а verifica проверява онова, което се вижда, без да отваря емулатора.


Сравнете отговорите си

  1. Android Studio (екранът About), SDK (sdkmanager --list_installed) и емулаторът (emulator -accel-check и adb devices).
  2. Защото влизането с Google се нуждае от Google Play services. Носят ги образите google_apis_playstore (този на поредицата) и тези, отбелязани като Google APIs; образ default — не.
  3. hw.keyboard=no на hw.keyboard=yes в config.ini на устройството (намирате го със Show on Disk), със затворен емулатор, и го стартирате отново.
  4. Не използвайте там основния си акаунт: ползвайте телефона си или тестов акаунт. Ако вече сте влезли, извадете го и изтрийте данните на емулатора с Wipe Data.

Източници на урока

Отворени на 13 ноември 2026 г.

Да обсъдим вашия проект

Предпочитате имейл? Пишете ни на hola@habil.mx